logo_bestklebstoffe_avtech

Анаеробните лепила са специализирани индустриални продукти, използвани основно при метални съединения, където лепилото остава затворено между две подходящи повърхности.

Те се използват широко в машиностроенето, автомобилната индустрия, хидравликата, производството на помпи и компресори, електродвигатели, CNC оборудване, сервизната дейност и индустриалната поддръжка.

Типичните приложения са:

  • осигуряване на болтове и винтове срещу саморазвиване;

  • уплътняване на метални резбови съединения;

  • фиксиране на лагери, втулки, валове и главини;

  • уплътняване на твърди метални фланци.

Това означава, че понятието „анаеробно лепило“ не обозначава един универсален продукт, а цяла технология с различни продукти според конкретната инженерна задача.

За подробен преглед на серията вижте Пълно ръководство за анаеробните лепила BEST-MK.

Как работи анаеробното лепило?

Основният принцип на анаеробната технология е различен от този при много традиционни лепила.

Продуктът се нанася върху подходяща метална повърхност и детайлите се сглобяват.

Когато лепилото попадне между подходящите метални повърхности и достъпът на кислород бъде ограничен, започва процесът на втвърдяване.

Затова капка анаеробно лепило, останала извън съединението и изложена на въздух, може да остане течна значително по-дълго.

Това не означава непременно, че продуктът е дефектен.

Важен е материалът вътре в сглобеното съединение.

Защо анаеробното лепило остава течно в бутилката?

Това е един от логичните въпроси при първа среща с технологията.

Ако продуктът се втвърдява при ограничен достъп на кислород, как остава течен в опаковката?

Опаковката и условията на съхранение са част от системата, която позволява продуктът да остане стабилен до момента на употреба.

Затова не трябва да се прави заключение за състоянието на продукта само защото той остава течен върху открита повърхност.

Четири основни приложения на анаеробните лепила

В индустриалната практика анаеробните технологии могат да бъдат разделени според задачата.

Задача Типично приложение
Осигуряване на резби болтове, винтове, шпилки
Уплътняване на резби хидравлични и пневматични резбови съединения
Фиксиране на цилиндрични елементи лагери, втулки, валове, главини
Уплътняване на фланци твърди метални фланци и корпуси

Това разделение е много по-полезно от търсенето просто на „анаеробно лепило“.

1. Анаеробни фиксатори за резби

Едно от най-разпространените приложения е осигуряването на болтови и винтови съединения.

При машини и оборудване резбите могат да бъдат подложени на:

  • вибрации;

  • динамични натоварвания;

  • температурни промени;

  • многократни работни цикли.

Анаеробният фиксатор запълва свободното пространство между металните резби и след втвърдяване помага да се ограничи нежеланото саморазвиване.

Но тук има важна особеност:

най-високата якост невинаги е най-добрият избор.

Ако възелът трябва периодично да бъде разглобяван за сервиз или поддръжка, трябва да се избере продукт, който позволява необходимия демонтаж.

Вижте „Фиксатор за резби – как да изберем ниска, средна или висока якост“.

Ако проблемът вече е налице, вижте „Резбата се развива – причини и решения“.

Ниска, средна или висока якост?

Различните приложения изискват различна якост.

Ниска якост

Подходяща е за определени приложения, при които се очаква по-лесен или по-чест демонтаж.

Средна якост

Често се разглежда при стандартни резбови съединения, когато е необходимо надеждно фиксиране, но бъдещият демонтаж остава част от обслужването.

Висока якост

Използва се при приложения, при които се търси по-висока устойчивост на развиване и демонтажът не е основно изискване.

Окончателният избор зависи и от размера на резбата, материала, покритието и конкретния продукт.

2. Анаеробни уплътнители за тръбни резби

При хидравлични, пневматични и други флуидни системи резбовото съединение трябва не само механично да свързва компонентите, но и да осигурява необходимата херметичност.

Микроскопичните пространства между резбите могат да се превърнат в път за преминаване на:

  • масло;

  • въздух;

  • вода;

  • други технологични флуиди.

Подходящият анаеробен уплътнител запълва пространството между металните резби и се втвърдява след сглобяването.

При избора трябва да бъдат отчетени:

  • видът на резбата;

  • диаметърът;

  • материалът;

  • работният флуид;

  • температурата;

  • налягането;

  • необходимостта от бъдещ демонтаж.

Вижте BEST-MK Pipe Sealing – сравнение на анаеробните уплътнители за тръбни резби.

При вече възникнал теч вижте „Резбовото съединение пропуска масло – причини и решения“.

Фиксатор за резби и уплътнител за резби едно и също ли са?

Не.

И двете технологии могат да бъдат анаеробни, но основната им задача е различна.

При фиксатора основната задача е осигуряване на резбовото съединение срещу нежелано развиване.

При уплътнителя основната задача е херметизацията на резбовото съединение.

Затова не е правилно всеки анаеробен продукт за резби автоматично да се разглежда като универсален заместител на специализиран уплътнител.

3. Анаеробни лепила за лагери, втулки, валове и главини

Друго важно направление е фиксирането на цилиндрични метални компоненти.

Типични приложения са:

  • лагер към корпус;

  • лагер към вал;

  • втулка към корпус;

  • втулка към вал;

  • главина към вал;

  • зъбно колело към вал;

  • други цилиндрични сглобки.

При тези приложения продуктът запълва пространството между металните повърхности и след втвърдяване участва във фиксирането на компонентите.

Тук един от най-важните параметри е реалната хлабина между детайлите.

Не е достатъчно да се каже:

„Търся лепило за лагер.“

Трябва да се знаят поне:

  • диаметърът;

  • материалите;

  • хлабината;

  • натоварването;

  • температурата;

  • състоянието на повърхностите;

  • необходимостта от демонтаж.

Вижте „Какво лепило за лагери, втулки, валове и главини да избера?“.

Когато лагерът вече се върти

Движението на лагер спрямо корпуса или вала може да бъде резултат от износване, неправилен натяг, вибрации, температура или други механични фактори.

В определени случаи анаеробната retaining технология може да бъде част от решението.

Но първо трябва да се установи размерът и състоянието на съединението.

Вижте „Лагерът се върти в корпуса или върху вала – причини и решения“.

4. Анаеробно уплътняване на фланци

Анаеробните технологии се използват и за уплътняване на определени твърди метални фланци.

Типични приложения могат да бъдат:

  • помпени корпуси;

  • редуктори;

  • компресори;

  • хидравлични блокове;

  • двигатели;

  • трансмисионни възли;

  • машинни корпуси.

При подходяща конструкция продуктът запълва микронеравностите между фланцовите повърхности.

Тук трябва да бъдат отчетени:

  • твърдостта на фланците;

  • хлабината;

  • материалът;

  • температурата;

  • работният флуид;

  • необходимостта от демонтаж.

Вижте „Фланецът пропуска – причини и решения за уплътняване“.

Кога анаеробното лепило не е правилната технология?

Анаеробното лепило не трябва да се възприема като универсално индустриално лепило.

То е специализирано решение за определени приложения, основно между подходящи метални повърхности.

Ако задачата е например:

  • залепване на пластмаса към пластмаса;

  • залепване на големи плоски компоненти;

  • еластично залепване;

  • прозрачна UV конструкция;

  • конструкционно свързване на различни материали;

може да е необходима съвсем различна технология.

За общ избор вижте „Избор на индустриално лепило според приложението“.

Активни и пасивни метални повърхности

Материалът на детайлите влияе върху скоростта на втвърдяване на анаеробния продукт.

При определени метални повърхности реакцията протича по-бързо, докато при други може да бъде значително по-бавна.

Това има особено значение при:

  • неръждаема стомана;

  • пасивирани повърхности;

  • някои покрития;

  • определени обработени метални детайли.

Затова две визуално сходни метални съединения могат да покажат различно време за втвърдяване.

Кога е необходим активатор?

Активаторът не трябва автоматично да се използва при всяко анаеробно приложение.

Той може да бъде полезен например при:

  • пасивни повърхности;

  • необходимост от ускоряване на втвърдяването;

  • определени повърхностни покрития;

  • ниска температура;

  • условия, при които реакцията протича твърде бавно.

За подробно обяснение вижте „Активатор за анаеробно лепило – кога е необходим и кога не?“.

За конкретния продукт вижте BEST-Aktiv A – активатор за анаеробните лепила BEST-MK.

Защо анаеробното лепило понякога не се втвърдява?

Причината невинаги е в самия продукт.

Възможни фактори са:

  • неподходящ материал;

  • пасивна повърхност;

  • замърсяване;

  • прекалено голяма хлабина;

  • ниска температура;

  • неправилно приложение;

  • недостатъчно време за достигане на необходимата якост.

Затова проблемът трябва да се разглежда като комбинация между продукт + материал + геометрия + условия на процеса.

Вижте „Анаеробното лепило не се втвърдява – 6 основни причини“.

Подготовка на повърхностите

Правилният продукт не може напълно да компенсира лошата подготовка на детайлите.

В индустриална среда върху металните повърхности често има:

  • масла;

  • грес;

  • охлаждащи течности;

  • антикорозионни продукти;

  • прах;

  • производствени остатъци.

Преди нанасяне повърхностите трябва да бъдат подготвени според изискванията на конкретното приложение и техническата документация.

За общ преглед вижте Почистващи препарати, активатори и праймери BEST Klebstoffe.

За обезмасляване и подготовка вижте BEST-Clean 2000.

Колко анаеробно лепило трябва да се нанесе?

Целта е продуктът да достигне работната зона между съединяваните повърхности.

Прекалено малкото количество може да доведе до непълно запълване.

Прекалено голямото количество обаче не означава автоматично по-здраво съединение.

Начинът на нанасяне зависи от:

  • геометрията;

  • размера;

  • вида на резбата или цилиндричното съединение;

  • вискозитета на продукта;

  • производствения процес.

При серийно производство трябва да се разработи повторяем начин за дозиране.

Какво означава вискозитетът?

Вискозитетът описва поведението на течността при протичане.

По-нисковискозният продукт се разтича по-лесно.

По-високовискозният продукт остава по-стабилно върху мястото на нанасяне и може да бъде предпочитан при определени геометрии и по-големи хлабини.

Следователно продуктите с еднаква якост не са непременно взаимозаменяеми.

Якостта е само един от параметрите.

Как се избира анаеробно лепило?

За правилен предварителен избор трябва да бъдат известни поне:

  1. Каква е задачата – фиксиране или уплътняване?

  2. Резба, фланец или цилиндрично съединение е?

  3. Какви са материалите?

  4. Има ли цинково, фосфатно или друго покритие?

  5. Какъв е размерът?

  6. Каква е реалната хлабина?

  7. Каква якост е необходима?

  8. Необходим ли е бъдещ демонтаж?

  9. Каква е работната температура?

  10. Има ли вибрации?

  11. Има ли контакт с масло или друг флуид?

  12. Как ще бъдат почистени повърхностите?

  13. Какво време за втвърдяване позволява производственият процес?

Едва след тези въпроси има смисъл да се избира конкретен BEST-MK продукт.

Бърза ориентация според приложението

Ако трябва да… Започнете от
Осигурите болт или винт Фиксатор за резби – избор на якост
Решите проблем със саморазвиваща се резба Резбата се развива – причини и решения
Уплътните метална тръбна резба BEST-MK Pipe Sealing – сравнение
Спрете теч на масло от резбово съединение Резбовото съединение пропуска масло
Фиксирате лагер, втулка, вал или главина Сравнение за лагери, втулки, валове и главини
Решите проблем с превъртащ лагер Лагерът се върти – причини и решения
Уплътните твърд метален фланец Фланецът пропуска – причини и решения
Ускорите анаеробното втвърдяване Активатор за анаеробно лепило
Разберете защо продуктът не се втвърдява 6 основни причини
Подготвите повърхностите Clean, Aktiv и Primer
Изберете конкретен BEST-MK Пълно ръководство BEST-MK

Таблицата е предназначена за предварителна техническа ориентация. Окончателният избор зависи от конкретните материали, геометрията и работните условия.

Може ли анаеробното лепило да се демонтира?

Да, но възможността и начинът за демонтаж зависят от:

  • използвания продукт;

  • неговата якост;

  • размера на съединението;

  • геометрията;

  • материала;

  • достъпа до възела.

Именно затова необходимостта от бъдещ демонтаж трябва да бъде определена преди избора на фиксатор, а не след сглобяването.

Вижте „Как се премахва анаеробно лепило и се демонтира фиксирано съединение?“.

Анаеробно лепило или механично решение?

В някои приложения анаеробната технология може да замени или допълни традиционни методи за фиксиране и уплътняване.

Но решението трябва да бъде инженерно, а не автоматично.

Трябва да се разгледат:

  • конструкцията;

  • натоварването;

  • безопасността;

  • сервизните изисквания;

  • производственият процес;

  • изискванията на производителя на оборудването.

Анаеробното лепило е инженерен инструмент, а не универсален заместител на всяко механично решение.

Къде се използват анаеробните лепила?

Типични отрасли са:

  • машиностроене;

  • автомобилна индустрия;

  • хидравлика;

  • помпи и компресори;

  • електродвигатели;

  • CNC машини;

  • производствено оборудване;

  • ремонт и индустриална поддръжка.

Технологията е особено полезна там, където има множество метални резбови, цилиндрични и фланцови съединения.

От проблема към правилната технология

При практическа задача често е по-лесно да не започваме от номера на продукта.

Например:

„Болтът се развива“ → фиксатор за резби

„Резбата пропуска масло“ → анаеробен уплътнител за резби

„Лагерът се върти в корпуса“ → retaining продукт

„Фланецът пропуска“ → анаеробно фланцово уплътняване

„Продуктът не се втвърдява достатъчно бързо“ → проверка на материала, хлабината, температурата и необходимостта от активатор

За тази логика вижте „Какъв проблем трябва да решите?“.

Производствен тест преди серийно приложение

Техническата документация позволява да се направи предварителен подбор, но при индустриално производство окончателното решение трябва да бъде потвърдено върху реалните детайли.

Особено значение могат да имат:

  • конкретната сплав;

  • повърхностното покритие;

  • реалната хлабина;

  • остатъчното масло;

  • температурата;

  • количеството продукт;

  • начинът на нанасяне;

  • времето между нанасяне и сглобяване.

Затова правилната последователност е:

техническа задача → предварителен подбор → подготовка на повърхността → мостра → производствен тест → оценка → утвърждаване.

Заключение

Анаеробното лепило е специализирана технология за фиксиране и уплътняване на определени метални съединения.

То може да се използва за осигуряване на резби, херметизация на резбови съединения и фланци и фиксиране на лагери, втулки, валове и главини.

Но правилният избор не се определя само от максималната якост.

Трябва да бъдат отчетени приложението, материалът, повърхностното покритие, размерът, хлабината, температурата, натоварването, необходимостта от демонтаж и производственият процес.

Именно затова първият въпрос не трябва да бъде „Кое анаеробно лепило е най-силно?“, а „Каква точно техническа задача трябва да решим?“

За техническа консултация, избор на подходящо решение BEST-MK и организиране на производствени изпитвания се свържете с AVTECH Adhesives Bulgaria.